Финални резултати от проекта „Иновативна система за вземане на решения при полски култури и консервационно земеделие“

По отношение на индикатор 1: Разработване на научнообосновано и статистически доказано сравнение между четирите основни вида обработки на почвата. Извършено е събиране на данни от различните локации и варианти на опитите по отношение на химичен, физичен и биологичен аспект на почвеното плодородие. Установени са нови или не добре проучени биологични индикатори за почвено здраве. Натрупан е практически опит за възможни проблеми и неточности на установени методи за анализ, които могат да компрометират крайния резултат и изводи.
Екстремните засушавания през лятото и есента са трайна тенденция, която води след себе си необходимостта от технологични промени по отношение на избора на култури и датите на сеитба. В тази връзка култури като рапицата стават изключително рискови и станаха неприложими в българското земеделие и респективно в разглеждания проект. Това е причината културата да бъде заместена и резултатите за нея да са ограничени.

По отношение на индикатор 2: Разработване и внедряване на нов организационен метод „Иновативна система за вземане на решения при консервационно земеделие: Създадена е мрежа от звена за мониторинг на въздушно преносими болести при пшеница. Източниците на информация са два основни и допълващи се. Първият включва полски обследвания в критичните за културите фази,което позволява фактическо установяване на първите за страната или региона зарази. Вторият вклщчваше прогноза на риска на база климат, фаза на развитие при културата, последействие от фунгицид, сорт. Обработката на тези данни ставаше със специализиран софтуер в интернет и реално време. В подобна мрежа от климатични станции, модели и точки на обследване бяха допълнително включени непряко свързани с проекта участници. Всички те чрез средствата за комуникация изпращаха снимков материал за бърза диагностика. По така изградената система бе навреме регистрирана първата за сезона поява на ръжди в страната. Проследен бе пътя на някои болести в годините и очертани възможни стратегии за контрол. В крайна сметка бе показано как може да се изгради и практически използва подобна работа в мрежа за вземане на научно обосновани решения в растителната защита. Основните ползи от нейното съществуване са адекватно третиране с химични продукти, установяване на загубена ефикасност при фунгициди и устойчивост на сортове. Характерни за безорните технологии са патогени, които се запазват в растителните остатъци като листен пригор, фузариоза по класа.

Проведените полски обследвания установиха огромен за страната, неизследван до момента и с неясна етиология патологичен проблем. През пролетта на 2022 и 2023 г. бяха получени множество сигнали за базично и кореново гниене при есенните житни култури. Потвърдени бяха два проблема – зараза от гъби от родовете Fusarium и Rhyzoctonia. В почвата и корените допълнително бяха доказани фитоапразитни нематоди. Бе потвърден комплексен проблем, който започва с атака на корените от нематоди и вторична зараза през раните от посочените родове гъби. Загубите достигат от 5-7% до 50-60% засегнати братя и дял от добива. Потенциална поява на микотоксини в зърното също би застрашила пазара на зърно и здраве на потребителите. Настоящият проект постави началото на научно-обоснована и приложима за условията на България комплексна система за контрол на нематодите и почвени болести.

Така създадения екип от експерти и иновативни фермери е важна предпоставка за качеството на получените резултати и предпоставка за бъдещо успешно развитие на консервационните обработки и приложението на покривни /междинни/ култури. Внедреният организационен метод „Иновативна система за вземане на решения при консервационно земеделие“ от една страна служи за пример на успешно колабориране между отделни производители в отдалечени райони на страната, а така също между тях и научни експерти в съответната област. Потвърждение на успеха за така установената практика и нов иновативен начин на работа е проявеният интерес от страна на множество други земеделски стопани, които се включиха в организираните срещи и събития за популяризиране на проекта. Това означава, че реализираният проект за съвместна работа между наука и практика може да се мултиплицира успешно. Натрупания опит и научни данни са добра основа за цялостно разработване на технология за решаване на специфични проблеми в технологиите обект на изследването.

По отношение на Индикатор 3: Редуциране количеството приложен азот (активно вещество) за 1 тон готова продукция с минимум 7 % спрямо предишни практики в стопанството или региона минимум при 5 стопанства от членовете на оперативната група (ОГ) при минимум две култури, предмет на проекта.

  • При различните култури оптимизацията бе постигната в различна степен. Най-съществен прогрес бе реализиран в основната за страната култура пшеница – минимум 10 % активно вещество азот при всички 6 опита и стопанства, провели опит за торене.
  • При царевица са отчетени положителни резултати по отношение оптимизиране на нормата от азотно торене в рамките на 7 до 15%. Тази оптимизация се постига при две стопанства от трите, изпитващи царевица.

В допълнение бяха установени зависимости, които позволяват редуциране и на други макро и микро елементи, които представляват реален разход в технологията. Въведени бяха и допълнителни нови за страната методи за вземане на решения относно необходимостта от торене. Използвани бяха различни източници на оценка, които отразяват химичен, физичен и биологичен състав на почвата, а така също и ролята на климата. Препоръките за торене се базираха на данни от:

  • Полски опити за сортова реакция на пшеница
  • Пълен и неизползван до момента набор от показатели от химичен анализ
  • Механичен състав и почвен тип
  • Катийонен обменен капацитет на почвата
  • Микроорганизми, участващи в кръговрата на веществата
  • Най-съвременен анализ на растителния сок на листата, отразяващ моментното състояние и потребност
  • Спектрален анализ на количеството хлорофил респ. азот в листата
  • Правилно отчитане на икономическото и агрономическо значение на отделните фенофази на растенията във връзка с приложението и разпределението на нормите за торене
  • Софтуерна обработка на по-голяма част от горепосочената информация

В ново за страната направление по отношение хранене /торене/ на растенията, а именно приложение на микробиални и органични продукти също бе постигнат напредък. Добивите бяха повишени както и здравния статус на растенията. В други случаи ефект не бе наблюдаван и възможните причини са анализирани. Наблюденията очертаха една допълнителна и важна тенденция, при която по-високите норми азотно торене намаляват устойчивостта на растенията спрямо неблагоприятни абиотични фактори като напр. пролетно измръзване и засушаване.

По отношение на Индикатор 4: Редуциране на разход за фунгициди като стойност за 1 тон готова продукция с минимум 5 % спрямо предишни практики в стопанството или региона минимум при 5 стопанства от членовете на оперативната група (ОГ) при една от културите, предмет на проекта
В 5 от всички участващи стопанства бе намален броят на третиранията с фунгицид при пшеница от 2 на едно за сезона.

Практически заключения и препоръки в резултат от проекта:

  • Консервационните обработки имат потенциал да подобрят почвеното здраве в посока на биоразнообразие, функционалност и устойчивост на нематоди, кореново гниене, екстремни климатични явления
  • Нулевата обработка се оказва най-ефективна по отношение подобрение физичните свойства на почвата и контрол на нематоди чрез създаване на биоразнообразие, елиминиране на плужна пета, съхранение на почвената влага. Конвенционалните обработки са с най-негативен ефект в посочените направления.
  • Покривните култури общо погледнато имат положителен ефект върху почвеното подобрение, но след засушлива зима и късно унищожаване могат да изчерпят почвената влага и редуцират добива при пролетната култура
  • Комбиниране на полско обследване и прогноза на база климатични модели може да е много полезно за контрола на болести. Национална мрежа, включваща тези практики има голям потенциал и може да бъде доразвита.
  • Преходът към консервационни обработки може да е по-бърз при почви със среден механичен състав, но при по тежки и глинести почви е възможен след предвиждане на правилни решения и времеви период.
  • Преходът е свързан с повишен риск най-вече от дребносеменни житни и многогодишни плевели, фузариози, септориоза по житни, почвени насекомни видове. Устойчиви и комплексни решения за тези проблеми дават най-добър резултат.

Консервационните обработки спестяват разходи основно за гориво. Добивите при есента засята пшеница са като цяло същите при различните обработки, но при нулеви и минимални обраотки на по-тежки кисели почви през първите две години са били по-намалели значително. При средно тежки почви има възможност за двойно повишение на добивите в екстремно сухо лято. Описаните фактори влияят в различна посока на реализираните разходи и печалба на стопанствата.