Торене
Проучена е реакцията на някои сортове пшеница спрямо азотно торене, за да се установят техните оптимални норми и да не се дестабилизират почвените баланс и равновесие. Интегрирано е в системата за вземане на решения използването на хлорофил метър. Включени са допълнителни култури като слънчоглед, царевица, бакла (покривна култура) в набора за пробовземане и проучване хранителните елементи в растителния сок. Проучват се допълнителни методи като почвен скенер за заснемане на полетата и зониране на места за правилно пробовземане и калибровка на резултатите. Подобен метод ще позволи по-подобно и пространствено проследяване на промените. Точките за базов анализ са много повече и създават редица допълнителни възможности за анализ и проследяване на процесите. Елиминират се грешки, заложени в стандартни методи като този на решеката и др.
Натрупаният опит показва, че ролята на азота и макроторовете е леко преувеличена и често редукцията на добива се дължи на други фактори като екстремни стойности на климата, сорт, вредители и болести, слабо братене и неправилна сеитбена норма.
Мониторинг на болести
През есента на 2022 г. прогнозната платформа успешно сигнализира нетипична но изключително висок риск от кафява листна ръжда. Потвърждение на подадената тревога бе действителната зараза на полетата в района на гр. Враца. Подобни случаи служат за насочване вниманието на фермерите относно нетипично презимуване на патогена и силна зараза рано през пролетта. Опитът продължава през пролетта.
Контрол на неприятели при безорни технологии
Проучени са алтернативни мерки за контрол на вредители, които се развиват особено силно при условията на безорни технологии. Проучват се възможности за приложение на микробилани продукти за контрол на насекомите и интегрирани на подхода към съществуващите практики като напр. засяване на междинни култури през лятото и есента. Подобно системно насищане с паразитни гъби и бактерии в почвата води до постоянно висока тяхна плътност и възможност за атакуване на вредните насекоми в уязвими техни фази, свързани с почвената среда. Концепцията се основава на оптималното използване на кореновата система и живо растение като среда за живот не само за насекоми, но за полезна микрофлора. Освен това есенното прилагане разширява значително периода за развитие и размножаване на тези организми в контекста на оптимална влага и все по-често наблюдаваните меки в температурно отношение есенно зимни периоди. Наличието на биологични процеси може да увеличи по естествен път ефикасността на продуктите ако се приложат правилно и условията позволяват. Това от своя страна би намалило тяхното по-бавно инициално действие в сравнение с химичните продукти в критични фази като поява на кълнове и поникване. Използването на невегетационния период е ключово предвид все по-горещите и сухи пролетно-летни периоди, през които микроорганизмите по-скоро оцеляват. Натрупването на насекоми (щурци, телени червеи, хоботници) при безорните технологии е техен недостатък, който може да се коригира посредством подобреното почвено здраве и среда за развитие на полезна микрофлора.
Влияние на плевелите върху развитието на някои ненасекомни неприятели и заболявания по пшеница
В първите години на преход към обработки без обръщане на почвения слой или нулева обработка води до по-високо заплевеляване, решение за което е приложението на хербициди. Те обаче не се вписват напълно в общата концепция за баланс и развитие на почвената микробиология и биоценологичен подход. Особено внимание се обръща, вкл. в националните програми за подпомагане, на редукцията в използването на глифозат. Механичното изключване на този продукт често води до други още по-големи проблеми и силно заплевеляване. Например плевелите служат за резервоар на вируси и нематоди, които след жътва на есенниците оцеляват и се развиват в тях. През пролетта на 2023 г. екипът в проекта установи и единствен е страната алармира за огромните поражения и почти двойна редукция в добива при пшеница след нападение от мигриращи некротични лезии образуващи почвени нематоди. Същите причиняват рани и „отварят вратата“ за почвени гъбни патогени от р. Fusarium и Rhizoctonia, които на свой ред заразяват и тотално могат да унищожат отделни братя и растения (до 50% показват обследванията). Описаната ситуация логично предполага консервационните хнологии като по-рискови за заплевеляване и развитие на нематоди, но ако плевелите се елимират въпросът остава как самата технология и почвени промени влияят върху проблема. В стопанства, които са приобщени към целите на проекта като индиректни участници са установени любопитни резултати. От една страна има индикации, че при извърщване на оран или поддържане на продължителна угар се натрупва огромно количество (10 пъти над прага за вредност) и нетипично разнообразие на паразитни по растенията нематоди.