Междинните (покривни) култури могат да осигурят редица ползи за почвата и производството на основните култури в сеитбооборота. Едно от важните предимства на покривните култури е тяхното въздействие върху кръговрата на почвения азот. Те могат активно да го асимилират в периода от годината, когато обикновено почвата се поддържа в угар. Включването на междинна култура в сеитбооборота намаляват количеството на азота, който се измива към по-дълбоките почвени слоеве и подпочвените води. Някои видове като овес (Avena sativa), черен овес (Avena strigosa), пшеница (Triticum spp.) и ечемик (Hordeum vulgare) усвояват добре този елемент. Зимната ръж (Secale cereale) и ряпата (Raphanus sativus) са две покривни култури, за които е известно, че са добри капани за азота. В САЩ се съобщава, че зимната ръж усвоява от 2,2 до 11,1 кг азот на декар поради бързо растящите си корени, докато ряпата е в състояние да усвои от 5,7 до 22,5 кг азот на декар. Нито една от посочените покривни култури обаче не фиксира атмосферен азот. Тяхната дълбока коренова система единствено извлича остатъчния азот, който се е преместил под зоната на корените на предишната основна култура и го включва в своите листа, стъбла и семена. Азотът става достъпен за следващата основна култура, тъй като в определен момент те загиват и започват да се разграждат. Краят на вегетацията при ряпата обикновено настъпва на наличие на ниски температури през зимата. Преждевременното прекратяване на вегетацията ѝ, комбинирано с относително по-ниското съотношение въглерод/азот (C:N) води до по-бързо разграждане на растителните остатъци в началото на пролетта. Поради тази причина азотът се отделя по-рано, отколкото когато следващата основна култура може да го използва. В този случай междинната култура може да е съставена от няколко компонента. В САЩ например се използва комбинация от ряпа и пролетен овес като ефективен начин за улавяне и задържане на азота за по-дълъг период през пролетта.
Другата група междинни култури са бобовите, които могат да образуват симбиотични връзки с бактерии от род Rhizobium. Така става възможно преобразуването на азота от атмосферата (N2) в амоняк (NH3) и след това в амониева форма (NH4), който могат да се използват от растението. Някои видове култури са в състояние да фиксират по-големи количества от този елемент спрямо други. Количеството фиксиран азот зависи от темпа на растеж и конкретния вид. За използването на пълният им потенциал и получаване на оптимален резултат е необходимо инокулиране на семената с видове от род Rhizobium преди сеитбата им. Бобовите покривни култури и повечето треви, докато са във фаза активен растеж, имат съотношение C:N около 10:1 до 15:1. Те се разграждат и освобождават азота за сравнително кратък период след прекратяване на вегетацията. Приблизително около половината от азота в надземната биомаса е наличен за период от около 1 до 2 месеца, в зависимост от климата.
Ползите от междинните култури може да се обобщят в следните по-важни аспекти:
- Защита на почвата от кинетичната енергия на валежите, като се избягва прякото въздействие на дъждовните капки. По този начин се предотвратява ерозията.
- Задържа се повече влага в почвата, като се намалява загубата на вода от изпаряване и намаляват термичните колебания в горните слоеве.
- Увеличава се инфилтрацията на водата в профила, намалявайки повърхностния отток и загубите на вода, почва и хранителни вещества.
- Подобряване на структурата на почвата, агрегирането на частиците, аерацията, порьозността, което благоприятства растежа на кореновата система на следващите култури в сеитбооборота.
- Намаляване на измиването на хранителните вещества в по-дълбоките почвени слоеве и подпочвени води.
- Междинните култури конкурират плевелите, с което се намаляват разходите за техния контрол.
- Увеличаване на почвената органична материя, което осигурява значително подобрение на химичните, физичните и биологичните свойства на почвата.
- Подпомагане на дълготрайната устойчивост на производството в дадено стопанство.